АНОТАЦИЯ
Невъзможно е да направиш от някого поет. Поетът се прави сам, той е сам по дефиниция и неизбежност. Напълно възможно е обаче да намериш поет и да му помогнеш да остане такъв въпреки всичко. Не само възможно, а и желателно е да разговаряш за поезия с други, които я обичат. Курсът цели тъкмо това – да бъде пълноценен разговор за поезия. Всяко умение следва да се тренира, а критерият – да се шлифова. Работата на пишещия е преди всичко работа по едно непрекъснато подобряване на критерия. С други думи, работата му е да бъде първо читател. Да познава и разпознава поезията насред всичко останало.
УЧЕБЕН ПЛАН
(12 лекции)
Или защо никога не можем да отговорим еднозначно на този въпрос. Възникване. Дефиниции. Лирика и епос.
Ритъм. Стъпка. Стихосложение. Мнемонични похвати в поезията или начини да бъдеш запомнен. Какво е прозодия и защо няма общо с хороскопа.
Видове рими. Защо римата не е и няма как да бъде отживелица. Знай правилата, за да ги нарушаваш. Стара форма не значи старо съдържание.
Или защо тези, които го мислят за лесен, грешат (и по-лошо – звучат еднакво). От какво точно е свободен свободният стих.
Или как поетът съкращава пътя между две неща във Вселената. Фигури и тропи. Колко е важно да бъдеш наблюдателен.
Посредствена популярна поезия, стихоплетстване. Как да ги разпознаваме и какво да избягваме, когато пишем стихотворения. Защо на този свят поезия може да се намери навсякъде, освен в слабото стихотворение.
Задължителни имена, които учебниците пропускат или обговарят съвсем бегло. Константин Павлов, Биньо Иванов, Иван Методиев, Георги Рупчев, Иван Теофилов и др.
Или как стихът заговаря на различни езици. Защо преводът на поезия е не само възможен, но и жизнено важен. Български поети-преводачи: Валери Петров, Александър Шурбанов, Григор Ленков, Георги Рупчев, Кирил Кадийски и др.
Курсистите и лекторът разглеждат детайлно любими стихотворения от любими световни поети. Стратегии за анализ на лирическия текст. Кой говори в стихотворението.
Курсистите имат задачата да подберат своите най-добри и най-лоши (по собствена преценка) стихотворения и да ги представят на групата за дискусия. Основни принципи на редактирането.
Къде се ситуира поетът спрямо миналото и традицията (или за стъпването върху раменете на гиганти). Къде се намира спрямо настоящето, в обществото. Социалната роля на поета. За ангажираността – като позиция и като поза.
Или защо естетиката е майка на етиката. Ролята на вкуса. Как да заприличаме на себе си. Какви стилисти са любимите ни поети.
д-р Иван Ланджев,
София,
2021г.
