seprator

Заешко сърце

seprator

Поезия - ГОЛЯМОТО четене - 28.10




Лилия Илиева



(Pink Floyd - Wish You Were Here)
Безсъние
И ако идва истина,
то не е за разплата.
Прозрението е
ненужно вече.
Разкъсани са вените и
празнота е победила
топлотата на кръвта ми.
Залепнало между ключалките
броене на часовник,
и тишината на прозореца,
който сънува стъпки.




Хайку с Чухов



неделя следобед-
бирата свършва
преди Чухов

вторник вечер
думите свършват
след Чухов

пет златни рибки
в търбуха на Годзила
пият бира с Чухов

полунощ в сряда
таксито тръгва
без Чухов

неделя вечер
Петър го няма -
лека нощ Чухов




Албена Бали



8.
Ходя с изтръпнало сърце,
търсещо отблясъците на светулките от миналото лято.
Ходя бавно,
без да оставям стъпки по прашните пътеки, изтъкани от лъжи.
Ходя
и за пътни знаци се оглеждам.
Намирам пътя,
но изгубвам вътрешния си компас.
Стигам, но не там, където искам –
не е Рай това,
а е Голгота.

9.
Как умело рисуваш върху платното на душата ми.
Как композираш светове, погледи, животи.
Как ме връщаш там, където никога не съм била.
Как си тук и постепенно ме поглъщаш
в собствената си съдба.




Йоана Стоянова



накъсани импулси

галим кокалите на мрачините си
избили през влажната козина

сплитаме кални пръсти
в ядосана молитва
под глухи каменни възглавници

опознаваме макета
на хапещите си челюсти

какво ще остане от нас
като преброим ухапванията
разчорлим ръждата
под клепачите на другия

и рукне съсирена
светлина

* * *

рибата е готова
когато горното й око побелее
а долното – изтече
за какво е готова
кой огън я предопредели
чий глад




Даня Фучеджиева



Обяснение в любов

Октомври е
по тротоарите ти, София,
във вътрешните дворове на сградите –
време е за тишина и откровения.

Къде отиде мъдростта ти?
Във малките човеци, ровещи по кофите?
Или във тъмните прозорци?
А може би в апатията на бездомните?

Мила моя, свидна,
неприветлива, мръсна
и еклектична.
Така те обичам, така те обичам!

Като мащеха,
обречено и упорито,
с наивността, че някога
няма да си бъдем чужди.

***

Остави ме безмълвна
погълна
всичката словесност

Щастието е нямо
и пише посредствено
Прощавам му макар
да ми открадна думите
Прощавам и мълча

“Поезията е отказ от смъртта”-
казват
Зная вече -
живеят вечно
само
безпределно тъжните




Яна Митровска



Инат до ината

Докато ти се ядосваш,
Аз плача.
Докато аз се ядосвам,
Ти плачеш.

Как пък от инат
Не се разбрахме
Поне да се ядосваме
Заедно.

Да пипнеш Невски

Минаваш покрай него
И ти се струва
Нарисуван.
Гледаш го и копнееш
Да го докоснеш.
Приближаваш се и го усещаш.
Масивен.
Студен.
Отдръпваш се.
И цял ден
Носиш това
Усещане

Ренета Иванова



Задушавам се след полунощ
Студена пот избива по пламтящата ми кожа
Кашлицата ме боде в гърдите

Ще я убия
за да не умра

Прекърших шията
Забърсах алената кръв
Погалих крехкото ѝ тяло за последен път

Увих я в двойния чаршаф
Положих тялото с любимия ѝ сребърен кафез
Дървеният гребен
Огледалото

Погребах я
и се спасих

Днес не прелитат птици над Сайгон
Изминаха петнадесет години от заразата във Виетнам

Изминаха петнадесет години
откакто
Жасмин не чурулика в спалнята

**

последно чух как плющи градушката
по ламарината отвън
от която исках
да се науча да летя

но съм родена в клетката на югоизтока
израснала в затвора на развъдника
и прелетяла до кафеза на убиеца

последно чух как плющи градушката
по ламарината отвън

прекъсват новините
за да кажат
„в Сайгон върлува
птичи грип“




Росица Каркальова



Отпусната в обятията на Морфей,
отдадена на блянове и страхове,
опитвах да намеря думите, с които
завинаги да се сбогувам с теб

на съмване…..

Ерато тихомълком си отиде
и само запокитената лира в ъгъла,
ме караше да чакам и да се надявам,
че тя поне не ме е изоставила

и ще се върне….

за да ме избави от лепкавата тишина
на думите, които исках да ти кажа,
преди големият часовник да е бил
дванадесет последни тежки удара,

с които….

да превърне каляската отново в тиква,
а роклята ми в дрипава премяна
и да задвижи спусъка на пистолета,
който и смърт и свобода вещае,

за да остане само…..

едно осиротяло ято
от пурпурно-червени пеперуди.

seprator