“Идеята на практическия курс е да преведе участниците през творческия процес такъв, какъвто го виждам аз. Личният опит в писането ще се сведе до четири основни момента, онагледени с конкретни авторски или други текстове (художествена, историческа и етнографска литература, есеистика), след което участните ще имат възможността да създадат собствени текстове в клас. Домашните задания ще бъдат преход между завършения час и следващата тема. Така в края на курса писането ще бъде осъзнато като лично спасение чрез Словото, пътя на Аз-а към Другия и Другото, стигане до Извора.
Писането е:
– спасение, тръгващо от личната необходимост да компенсираш и преобразуваш реалността;
– създаване/отваряне на огромно вътрешно пространство, в което се срещаш с Другите и Другото, по думите на Олга Токарчук “изграждане на вътрешен космос”;
– виртуозна работа с Божествения инструмент – Словото
– пиене на вода от Извора – работа с написаното преди нас не само в сферата на литературата, но и в други области, от които всеки писател черпи опит и знания
В писането често се налага да бъдем други. Влизаме в съзнанието на непознати хора, действаме противоестествено на нас, налага се да мотивираме действия и да описваме мисли, на които самите ние като личности не сме носители. За пример ще прочета откъс от романа “Глина” с диалог между двама мъже, борещи се за една жена.
Изграждането на свят е едно от най-големите предизвикателства пред всеки писател. Под свят разбираме средата, в която даден сюжет се развива, а задача на автора е да накараме читателите да се пренесат в този плътен, автентичен, виртуозно изграден свят, и така по-силно да усетят преживяванията на героя.
Идеята на този час е да разширим хоризонта на търсенето, като излезем извън обсега на Аз, Другите и пространствата, които обитаваме, и се съгласим, че в една или друга степен светът е написан преди нас. Тази констатация не бива да ни създава тревожност, а тъкмо обратното – да отваря по-широко вратата на въображението, защото писането е начин да трансформираме и чуждия опит. Обръщаме се към Извора като място за черпене на информация от други сфери и епохи (историческа, атропологична, медицинска, математическа и т.н.), което помага на пишещия да постигне автентичност, а това значи устойчивост на написаното, и да създаде мост между различните времена и посоки на човешкото знание.
Ще разкажа малко за проучванията, които съм направила както за “Глина”, така и за романа, по който работя в момента. Те включват разнообразна работа на всевъзможни места: библкиотеки, манастири, недостъпни скални пътеки, проучване на антропологичен материал от некрополи, срещи с хора от различни сфери на изкуството и т.н.